Великолепната 5-Серия на BMW

Въпросът за отношенията между човека и машината съществува откакто техниката светува. И няма да спре да се дискутира, защото машините нито те ще изчезнат, нито ние ще започнем да ги използваме по-малко. Но стига двете (ние и те) да не се противопоставяме едни на други, няма проблем. Те не могат без нас и ние – без тях.

BMW творят изключителни такива под мотото „удоволствие от шофирането“ от години. Чуваме това изречение толкова често, че забравяме да се вслушаме в него. Да изпитваш истинско удоволствие от автомобила, който шофираш всеки ден, е нещо безценно. Това е колата за хората, които обичат автомобилите, които ги уважават, които ги приемат за продължение на самите себе си, а не просто за кораби, с които се придвижват. И фактът, че BMW ги правят, за да може ти да изпиташ удоволствие от тях, е прекрасен.

Много хора започват избора си на принципа на сравнението между два обекта. Първо откриват разликите, после приликите, научно доказано е. На мен сравнението между 5-Серия и Mercedes E-Class например, ми изглежда напълно излишно. Клиентът, който влиза в шоурума да си купи новата петица, няма да седне да сравнява списъци с екстри, цветове на екстериора и да тества E-Class, казвайки си: „Това го няма в 5-Серия“. Той е направил избора си доста преди въпросното влизане. Направил го е още като малък, когато отивайки на детска градина, държейки майка си за ръка, е видял покрай него да минава най-красивата машина. На височината на очите му са били бъбреците, извивката Хофмайстер и задницата на Крис Бенгъл или предницата на акула (в зависимост кога точно е бил на 4 години). Запомнил е звука на 6-цилиндровия двигател, ритъма в смяната на предавките и още тогава е разбрал, че един ден, когато е достатъчно висок да стига педалите и волана, ще кара BMW. Този човек не сравнява новата петица с E-Class. Той не се колебае кой дизайн го привлича повече и чие поведение е по-добро, не се притеснява, че Mercedes са шампиони във Формула 1, а BMW не участват. Той не се влияе от рекламата, от разликата в цената на двата модела или от офертата, която ще му направи дилърът. Той си иска BMW-то и точка по въпроса. Колебание може да се появи между трета и пета Серия, между седан и Touring, между X-Drive и липсата му. Но не и между BMW и Mercedes. Същото важи и за другарчето на същото дете, което е видяло W123, и на място е разбрало, че един ден неговата кола ще има звезда на носа.

Днешната 5-Серия е G30 (и човекът от горния абзац я нарича така), шестият наследник на Е12. От 1972 година насам, когато се появява изобщо 5-Серия, BMW разчитат на нея. Това е германският семеен автомобил, представител на „Новата класа“, истинска революция по отношение на дизайна, но с леко спортно усещане. Сътворена от Пол Брак, който по това време е главен дизайнер на BMW, първата петица съдържа всички основни характеристики, които присъстват и в днешната – отпред прилича на акула, има двойни фарове, интериорът е просторен и удобен, таблото е насочено към шофьора. С идването на 5-Серия BMW въвеждат и познатата номенклатура за моделите си: трите цифри на задния капак са за серията и капацитета на двигателя. Първата петица е 520 с двулитров 4-цилиндров бензинов двигател, но гамата бързо пораства. Скоро идва 528 с 6 цилиндъра, 165 кс и ускорение от 0 до 100 км/ч за 9.5 секунди, продажбите се увеличават, производството в Мюнхен се засилва и BMW правят нова фабрика в Динголфинг. Днес Е12 е класика и стабилна основа за следващите поколения.

С второто поколение идват и дизеловите двигатели – решение, което герм не взимат лесно, защото държат на представянето. И успяват да го запазят. Резултатът е 524 td: най-бързата серийна дизелова турбо кола в света. Максимална скорост – 180 км/ч.

Днешната 5-Серия, която BMW наричат „бизнес атлет“, е запазила духа на семейството си, но в същото време смело е нарушила някои от основните принципи – фаровете докосват бъбреците, които вече се отварят и затварят като хриле (Active Airstrem Kidney Grill), LED носителите не са с познатата форма на Angel Eyes, а по-скоро „devil“, задните светлини също са решили да се разпрострат. В интериора, който създава усещане за костюм, шит по поръчка, централният тъчскрийн дисплей вече не е вграден в таблото, а стои красиво като игла на вратовръзка, разбира не само от думи, но и от докосване, жестове и iDrive. На него можеш да видиш прогнозата за времето, да гледаш телевизия, докато чакаш, и да прочетеш новините. За съжаление дизайнерите са поддали на безвкусната мода с вътрешното осветление (Ambient light), което те кара да се чувстваш като в дискотека от едно време и по-скоро те напряга, отколкото да те отпуска, но като всяка мода, и тази ще мине. Поне има безжично зареждане за телефон пред скоростния лост, което те връща в 21-ви век.

В сравнение със старата, новата 5-Серия е със 100 кг по-лека заради алуминиевото си тяло, а характерът й може да бъде такъв, какъвто вие искате – може да е спортна и невъзпитана (в режим Sport), разумна и икономична (Eco), комфортна и изключително стабилна (Comfort) или напълно съобразяваща се с вашия стил на шофиране и с условията на пътя (Adaptive), но винаги сигурна и вярна. Може би най-хубавата й черта обаче, която не може да се опише се думи, е Integral Active Steering – това е усещане за стабилност, което сигурно дори няма да оцените веднага, но то ще е там и ще ви кара да се чувствате в безопасност и с пълен контрол над колата.

И понеже BMW не искат да изостават от племето, тръгнало към Утопията на автономните автомобили, предлагат активен асистент за шофиране, който е готов да ви замести с натискане на копче на волана и да следва лентата вместо вас. Нелоша екстра за продължително шофиране, но някак като чуждица в езика на BMW, който би трябвало да е подчинен на управлението, а не на возенето.

За ключа трябва да се отделят поне няколко изречения и в тях трябва да се помисли за нова дума, защото „ключ“ определено не е точна. Този предмет няма вида и формата на ключ, не се поставя в ключалка и със сигурност няма да надраска дисплея на телефона ви в чантата. Той е по-скоро устройство с тъчскрийн дисплей, вади колата от паркомястото й, съобщава ви дали е заключена, дали алармата й не се е активирала и само остава да проговори с човешки глас. BMW го продават като екстра за 498 лв и при такава цена е почти невъзможно да не си я поръчате (паркирането от дистанция се продава като отделна опция за 996лв).

Трябва да отбележим, че готиното дистанционното паркиране е измислено за по-удобно прибиране на колата в гаража, а не толкова за позициониране в пренаселен паркинг на мол, където със сигурност детето от съседната кола ще си отвори вратата във вашата. Колкото до усещането да управляваш кола, тежаща тон и половина, без да си в нея – особено е.

Тестовата версия беше 540i xDrive Limousine. TwinPower турбо технология, прецизно директно впръскване, TwinScroll турбокомпресор, 3-литров бензинов двигател с 340 кс, 450 Нм въртящ момент и 8-степенен Steptronic. Ускорение от 0 до 100 км/ч по официални данни – 5.1 секунди, 250 км/ч ограничена максимална скорост и смесен разход 6.5 л/100 км. На пръв поглед тя бе точно като на снимките – внушителна, елегантна, с опияняващ аромат на кожа, караща те да се чувстваш леко неудобно, че не си си събул обувките преди да се качиш. Но за кратко, защото после се потапяш в размишления за смисъла на живота, причините да ходиш всеки ден на работа, дали отстрани не изглеждаш нелепо с диригентските си движения пред екрана… И изведнъж безумецът на магистралата пред теб решава да натисне спирачки без особена причина в дъжда. Дълбокият ти размисъл замръзва. Сещаш се колко струва само предната броня от М-пакета, разправията със застрахователите и всичко останало, но и колко безценен е животът на детето ти на задната седалка, който току-що е бил спасен от системите за сигурност, които са предвидили ситуацията секунда преди теб и са подготвили спирачките и волана, влизайки в режим „спаси се от идиот“.

И BMW-то не иска да умира, не се само ти. По това си приличаме с машините – живее ни се.