Да обичаш на инат

Подозирам, че ходя в Starbucks само за да мога да лъжа за името си. Те ми вярват, но обикновено чуват нещо съвсем различно от това, което съм произнесла. Не е кой знае какъв проблем. Например сега чашата, която стои, затисната от портмоне и телефон до скоростния лост, за да не падне, е на Селина(разбира се, че не казах това, просто момичето това чу). Голяма работа, важното е да не се разсипе, защото се намира в една от онези коли, които не са дочакали да изобретят поставките за чаши. Google твърди, че това се случва през 1983 година и колата, която първа ги получава, е Dodge Plymoth нещо си. Това означава, че моята Акула се е разминала с тях за три години и сега цял живот си кара без. В момента е на 36 – зряла, улегнала, минала през различни периоди, но намерила себе си или по-скоро мен.

BMW_E21_9

Историята й започва на 31 януари 1980 година. Тогава излиза от завода в Мюнхен, Западна Германия, в Hennarot червено и отива при първия си собственик – служител в BMW. Германец, представям си, че се е казвал Себастиан и я е обичал много. За онези години Е21 320/6 е била страхотна кола и просто няма как Себастиан да е бил скапаняк. Искал е да има първата трета серия, първите двойни фарове, първото официално кокпит табло, насочено към водача и теглещо една майна на пътника. Дизайнерът й е великият Пол Брак, който твори за BMW през 70-те и казва, че каросериите са неговата страст, а подписът му е страничната лайстна. „Колата е движеща се скулптура“, казва господин Брак, докато гали едно BMW Turbo. Предшественикът й култовото 2002. Произвеждала се е между 1975 и 1983 година с две врати и пет варианта за двигатели – малкият М10 в разфасовка 1.6, 1.8 и 2.0 литра с 4 цилиндъра, по-големият М20B20 и всемогъщият 2.3-литров М20. Прекрасният звук от 6-цилиндровия двигател е едно от най-хубавите неща сутрин и в моя случай успешно замества касетофона. За съжаление Себастиан не е поръчал 5-скоростната кутия, но му прощавам.

Сигурно след това си е взел Е30 и така червената Акула е тръгнала към България. Регистрирана е в софийския КАТ през 90-а, аз по същото време в Майчин дом. 24 години по-късно се срещаме и заживяваме щастливо заедно и до днес. Тя трябва да признае, че е попаднала в добро семейство, защото я отървахме от грозните тунинг квадратни фарове, измихме й очите и й сложихме единични. Не беше удряна, бъбреците й бяха идеални. Същият симпатяга обаче, който й беше сложил „произведението“ Taifun Zender, явно е решил, че ще е много готино да махне и предната емблема и да затъмни мигачите. Сигурна съм, че не е Себастиан. Иначе има спортен волан, табло с оборотомер (за модела това е ценност, защото повечето са с часовник на това място), хипотетично електрически огледала и подгряване на задното стъкло, но на практика не точно. Това обаче са подробности – важно е управлението. Добре де, няма серво, но днес колите, които могат да завиват като нея и да возят така, не са толкова много. Викат й акула заради предницата. Не е ли извратена? Да, да, да, яде пешеходци на място, но тогава NCAP още не са съществували, за да раздават звезди.

IMG_2507

 

В София бабата на всички тези нещастни Е36 и Е46, които й се кланят и правят път на ходещата европейска автомобилна история, се чувства повече от добре. Обича да се върти из малките улички в центъра и да се оглежда във витрините на магазините, често проверява какво ново има около НДК, Народното събрание и Театъра, плаши останалите в паркингите на моловете и все пита кога ще се качим на Витоша. Обичала гледката отгоре – какво да я правиш? Романтичка…

Ако не познавате Акулите отблизо, нека успокоя първоначалния ви ентусиазъм и ви спра да отворите mobile-то. Става дума за изключителен инат. Дори BMW не са предполагали какво чудовище създават. Сигурна съм, че в детството си е била чудесна червена кола с жаден 4-камерен карбуратор и никакви други оплаквания. Днес е едно голямо чудовище, което изпива до дъно всичката ти несподелена любов и иска още. Проблемите са доста, ръждата – неизбежна, а копчето за аварийките е само черешката на тортата (да, от всички стърчи винтче или клечка за зъби, не само от моето).

Ако нямате ретро кола, но обмисляте да промените това, просто недейте. Усмихвайте се на хората, които карат такива, питайте ги „коя година е“, Не пипайте и просто ги отминавайте. Те ще ви се усмихнат обратно и ще се върнат в гаража да съзерцават извивката на Хофмайстер и да обичат безусловно своето старо желязо – ей така, на инат.

Снимки: Николай Русанов

В.