How I see cars

Кой не е имал Lamborghi Miura?

Кой не е имал Lamborghi Miura?

Всички сме имали колички като деца – лично наши, лично на другарчетата ни, всички. Израстваш с коли, те са част от възпитанието ти, от представата ти за света, от самия теб. Независимо дали ги харесваш или не, дали ги караш или не. Излизайки от четирите стени на дома си, ти ставаш част от улицата, от движението, а то е изпълнено с автомобили. 

Затова е важно е с какво си играеш като малък. Не може да е „просто количка“. Не съществува такова понятие. Всяка кола е някаква, създадена е от някого – от група хора, от марка. И независимо дали е китайска версия на някой истински модел или е уникална миниатюрна репродукция на великолепна суперкола, тя съдържа в себе си определени характеристики, които ти ще възприемеш под- или напълно съзнателно, ще определиш като хубави или лоши, няма значение – ще знаеш, че са там. Твоята количка ще е малка или голяма, с две или четири врати, с определени извивки, колелата й ще се въртят или не, вратите й ще се отварят наистина или ти ще ги накараш, ще има някаква форма, цвят и тегло и ти ще използваш въображението си, за да я подкараш. Мислено ще качиш себе си в нея и ще потеглиш. Споменах ли, че си на две години? Очевидно, няма да шофираш скоро и това е единственият ти начин да участваш в света на автомобилите. 

Важно е с какво ти дават да си играеш родителите ти. Те са хората, които първи ти показват какво има на света, ти се учудваш и им отговаряш: „Искам още от това“ или „Не искам онова“. Те са длъжни да ти предадат всичко, което знаят, ти да се подпишеш, че си го получил и да оттук нататък да правиш с него, каквото прецениш. 

Моите родители, добри хора, ми дадоха Lamborghini Miura. Наистина, без да го осъзнават, но ми го дадоха. Купили са го на брат ми, който е доста по-голям от мен, той го е запазил за мен, а аз – за следващите и сега с него си играят децата му. Отдавна не е в пълния си блясък. Беше ми от любимите колички като малка и често изпълняваше главната роля в играта на светофари. Изглеждаше ми опасно красива, на ръба да нямаш право да си играеш с нея. И двата капака се отваряха и двигателят не беше под предния. В сравнение с нея всички други колички изглеждаха… Да го кажем така – би позволил на останалите да си играят с тях. Но не и с Miura. Тя е само за теб. 

Lamborghini започват да произвежда Miura през 1969 година. Майка ми произвежда мен през 1990-а, а днес, в този отвратително горещ ден на юни през 2017-а Miura продължава да ми изглежда все толкова великолепна. От завода до 71-ва излизат 338 бройки. V12 4-литров двигател с 370 кс и максимална скорост от 285 км/ч. Това не го пишеше на моята малка Miura, а и да го пишеше, тогава нямаше да го разбера. То трябва да се чуе и е въпрос на възпитание: