Renault Zoe: Ще те закарам по-далече, честна дума

Идеята автомобилите да се движат на електричество, вместо да бълват изгорели газове и да се конкурират със самолетите и корабите по замърсяване на планетата (без да печелят), не е нова. Колкото и да ни я продават за такава. Всъщност след появата на електричеството и батерията, следващата логична стъпка е приложението им в транспорта. Но като повечето хубави идеи, и тази не се осъществява веднага – всичко започва още през 19-и век, за да може днес, над 100 години по-късно, ние да си запитаме: Дали не е време за електромобили?

Разбира се, отговорът е по-скоро политически, отколкото технологичен. Автомобилостроенето е толкова напреднало, че в момента се налага да ни изчаква, за да го настигнем – като влаковете на БДЖ, които тази нощ са стояли на гарата в 4 сутринта, за да чакат зимното часово време. Разбира се, това не ги прави напредничави. Така и електромобилите – концепцията е готова и просто търпеливо ни гледа кога ще се доверим да я използваме всеки ден, кога България ще каже, че трябва да има облекчения за хората, които искат да си ги купят, кога ще се направят повече станции за зареждане и кога велосипедистите ще имат книжки и каски. И какво, ако последното няма общо?

Zoe или Зоя Светкавицата, както трябва да се казва според мен, е малката градска електромобилна принцеса на фамилията Renault, която се появява първоначално в концептуална форма през 2005 година на изложението в Женева. От дизайна на концепта в серийната версия е останала само емблемата на френската компания, но в това няма нищо общо. Производството започва през 2012-а и днес сме на първия фейслифт или нещо подобно, защото подобрението е само в едно отношение, но поне най-важното – пробега.

Новата литиево-йонна батерия Z.E. 40 включва иновативна технология, която умножава капацитета й по две, при един и същ размер. Тя има същите качества като батерията от 22 kWh: зарежда се лесно, независимо от оставащото ниво на енергия, не е необходима поддръжка, рециклира се в края на експлоатационния й цикъл. Разположена под пода, за да свали центъра на тежестта, батерията Z.E. 40 не отнема нито от пространството на купето, нито от обема на багажника.“

Отвътре, над батерията, Зоя е като истинска кола – с парно и климатик, с радио и тъчскрийн, паркинг сензори и камера за обратно виждане, ESP и Hill Assist, свързва се с телефона ви, казва ви колко заряд имате още и всъщност най-ретро елементът е истинската ръчна спирачка. Зарежда се с кабел, който излиза от носа й, и е готова да източи ток от всеки контакт, който види по пътя си.

Можете да постигнете до 120 kм реална автономност за 60 минути.“ Нямах един час, за да тествам зареждането, но Renault обикновено не лъжат. Единственият проблем, който имах с първата Зоя, беше, че е придирчива към тока – не искаше да се зарежда в контакта на стар блок.